От естествена кожа е, нали?

От естествена кожа е, нали?

Това чувах почти винаги, когато вляза в магазин за обувки, за чанти, за колани, за палта…
Сега не чувам това. Сега в главата ми кънти

поне едно животно е одрано (живо), нали?

[козината на приблизително 35 животни е нужна за едно единствено палто]
Не направих връзката веднага. Всъщност ми трябваха 12 години, за да я направя. Отказването от месото ми беше достатъчно, за да съм в мир със себе си. Около 2 г се настройвах да откажа и млечните, но все не се получаваше.
Винаги ми е било трудно да отговарям на въпроса „защо не ядеш месо?”. Не съм обмисляла причините, просто се случи, така го почувствах. Етични причини, любов към животните, здраве, едва ли… някаква вътрешна нагласа. С млякото също – прочетох много статии колко е вредно, колко е пресилено полезно. Та човек прави толкова много неща, които не са здравословни, какво толкова – малко мляко в кафето и кашкавал върху пицата. После и моментът на млякото дойде – не точно от само себе си, но пак… след един житен режим спрях и млечните.
Тогава цялата тази информация, статии, клипчета, картинки се подреди –

всичко, което идва от животните – то не е за мен, тяхно си е.

Тогава осъзнах, че кожените обувки всъщност са направени от нечия кожа. И портмонето от „естествена кожа” е всъщност неестествено.

За повечето ми познати естествената кожа е знак за качество и издръжливост, кожата от по-редки животни е дори символ на престиж. И как да им обясниш, че плащат, за да носят нечия чужда кожа? Че са съпричастни към насилието и убийството на животни. И че това не е редно.

Наскоро бях в едно магазинче за шапки на Графа. Майка и дъщеря разглеждаха, спряха се на бяла пухкава шапка. Продавачката любезно обясни „от чинчила е – едни такива малки, сладки животинчета, нещо между катерица и хамстер”.
„трябва да си я вземеш, много е хубава” – казва майката.
„не мога да нося кожа от животно” – отвръща момичето.
„о, ти с твоите био, еко залитания…”

Някои хора усещат, знаят, че не е правилно.

To my mind, the life of a lamb is no less precious than that of a human being. – Mahatma Gandhi

За мен, животът на едно агънце е не по-малко ценен от живота на човешко същество. – Махатма Ганди

Годишно по света повече от 75 милиона животни биват убити заради кожата си.

*за всеки случай да отбележа, че кадрите по-долу не са подходящи за чувствителни хора

Кожа с косъм (козина)

При производството на кожата с косъм милиони животни (около 30 милиона годишно), отглеждани в клетки в специализирани ферми или залавяни в капани, са одирани живи.

Норките са едни от най-популярните животни, когато става дума за кожени палта. Във фермите те се отглеждат в клетки, по отделно, за да не се избиват едни други. Всяка клетка е с размерите на дължината на тялото им, между 30 и 90см, а за сравнение в естествена среда те живеят на територия от 10км2 на животно. Освен това норките са земноводни и много проучвания показват, че те страдат, когато нямат достъп до водни басейни.

Животните във фермите са убивани по няколко начина – по-големите като лисици и рисове са убивани с електрошок. Зайците, норките и чинчилите обикновено са отравяни с газ. Тази техника не винаги предизвиква смърт и често животните се събуждат, докато биват одирани.

Animal Equality’s mink farm investigation in Spain | Investigación de Igualdad Animal en granjas de visones de España from IgualdadAnimal | AnimalEquality on Vimeo.

2 милиона кучета и котки всяка година са убивани в Китай заради козината си. Много често китайските производители слагат етикети „заешка кожа” или „кожа от миеща се мечка”, когато изнасят за страни, в които продукти от кучешка и котешка кожа не биха се прадавали на пазара. Котките обикновено са удушавани, а кучетата разрязвани през корема. В Канада е абсолютно легално да се продават продукти от кучешка и котешка кожа, в САЩ, ЕС и Австралия търговията е незаконна.

The cruel dog meat and fur trade in China – Animal Equality investigation from IgualdadAnimal | AnimalEquality on Vimeo.

Дивите животни, заловени с капани, са източник на около 15% от общата продукция на кожената индустрия. Ловът с капани е забранен в повече от 90 страни, но все още е законен в САЩ, Канада, Русия и Австралия. Някои от капаните се поставят под вода, където заловените бобри, норки или ондатри се борят 20 минути за живота си, докато не умрат от удавяне.

Ловците често не проверяват капаните си с дни, което за животните означава часове страдание и борба за живот. Някои от тях прегризват крайниците си в опити да избягат.

Кожа

Много хора смятат, че кожата е копродукт от месната индустрия. Всъщност много животни са отглеждани само с цел производство на кожа. Кожената индустрия в световен мащаб се оценява на около 100 милиарда долара.
В повечето случаи кожата се добива от крави, телета, прасета, овце и кози, които се отглеждат за месо и/или мляко.
Но в някои случаи месото е страничният продукт – например при щраусите, кожата е 80% от стойността на убитото животно.

За кожа се убиват и много диви животни като кенгуру, зебри, тюлени, змии, гущери, дори акули и делфини. Гущерите и змиите често са одирани живи поради вярване, че така кожата им ще бъде по-мека и еластична.

Алигаторите, които са убивани заради месото и кожата си, се отглеждат с хиляди на изключително малки площи. Тези животни, които в естествена среда доживяват до 60 години, са убивани преди да навършат и две години, щом достигнат 1.20 – 1.80 метра дължина.

Кожата от кенгуру се счита за по-лека, здрава и еластична от останалите и се използва основно за производството на спортни обувки. Австралийското правителство разрешава убийството на 5 милиона кенгурута годишно за търговски цели, но тези цифри не включват бебетата, които женските кенгуру в повечето случаи имат в торбите си. Малките са пребивани до смърт, застрелвани или обезглавявани.

Индия е третият най-голям производител на кожа в света и индустрията там е особено жестока. Поради факта, че кравите са свещени животни в някои райони на Индия, кравите са принуждавани да вървят и често буквално влачени стотици километри до райони, където убийството им не е религиозно престъпление. Ако опитат да спрат са измъчвани, в очите им се хвърля лют пипер или тютюн, опашките им са усуквани и често счупвани. Тези от тях, които стигнат живи до кланицата, биват хладнокръвно заклани.

Отношението към животните е дотолкова жестоко, че модни гиганти като Gap, Liz Claiborne, Marks & Spencer, Nordstrom и J.Crew спират да използват индийски доставчици на кожа.

Вълна

Вълната е дотолкова разпространена в ежедневието, че рядко се замисляме как и при какви условия тя достига до нас. Преди хората да започнат да отглеждат овце специално за вълна, животните са имали само толкова, колкото да ги предпази от студа – все пак дивите овце не ги стрижат редовно. Впоследствие започва отглеждане и селекция на породи с цел максимизиране на добива на вълна, което в много случаи означава болести за животните и дори смърт от прегряване.

Австралия е най-големият производител на вълна в света като масово отглеждани са мериносовите овце. Изключително високата смъртност в австралийските ферми е считана за напълно нормална – 20 – 40% от агънцата умират в първите 8 седмици след раждането, а около 8 милиона овце умират годишно от болести или лоши условия на отглеждане.

Когато овцете не могат вече да произвеждат достатъчно вълна, за да оправдаят разходите по отглеждането, те са транспортирани с кораби от Австралия до Средния Изток. Пътуването продължава между 3 и 6 седмици, животните са натъпкани в тесни клетки, температурите често са над 30 градуса и около 18% от тях умират преди да достигнат кланицата.Болните и ранени животни се изхвърлят през борда за храна на акулите. Останалите живи се убиват без анестезия.

Живеем във време, когато дрехи, обувки и аксесоари могат да се произведат от почти всичко – от синтетични материали, през рециклирани бутилки до естествени растителни влакна като памук, коноп и лен. Прекалено лесно е дори да кажем „НЕ” на кожените изделия. Защо да не го направим? Защо да не носим собствената си кожа?

Що за човек трябва да си, за да откраднеш чуждо палто?

Източници:
http://furbearerdefenders.com
http://liberationbc.org
http://www.animalequality.net
http://www.afa-online.org/docs/skintrade.pdf