Защо не ям… риба

Първо, защото е животно. Не, рибата не е зеленчук, колкото и да им   се иска на някои. Въпреки, че не са от групата на бозайниците (с изключение на делфините, китовете и морските свине), рибите са животни, които чувстват болка, страдат, играят, имат спомени.

[втората причина е, че никога не съм обичала риба.

  трето – зодия риби съм 🙂]

Винаги ми е било интересно защо в повечето случаи точно рибата е последното нещо, от което се отказват хората, тръгнали по пътя на вегетарианството и веганството. Ако разделим причините, поради които човек спира консумацията на животински продукти на три основни – етика, здраве, грижа за природата, то аргументите на пескатарианците може би са следните:

• Рибите, за разлика от другите животни, отглеждани за месо, мляко и яйца, не прекарват целия си живот затворени в тесни пространства, в ужасни условия, всекидневно подлагани на тормоз, а си живеят на свобода в моретата и океаните, докато един ден не попаднат в мрежа или не захапят стръв.
• Рибата е полезна храна – месото на повечето риби е с ниско съдържание на мазнини. То е „незаменим” източник на полезните омега 3 мастни киселини. В районите, където населението консумира повече риба, процентът на сърдечни заболявания е сравнително нисък.
• От екологична гледна точка изглежда, че рибната индустрия не е голяма заплаха – не се изчерпват водни ресурси, не се изсичат тропически гори, за да се засаждат зърнени култури, както е при промишленото отглеждане на крави, прасета, кокошки и др., не се използват пестициди.

Проблемът е, че всичко само изглежда добре. Всъщност не е.

Ето защо рибите не са (полезна) храна

Етични причини

Според резултатите от изследване, направено от екип от биолози в института Рослин в Единбург, канадската пъстърва притежава рецептори за болка и реагира на дразнещи вещества (в случая оцетна киселина) с „дълбоки поведенчески и психологически промени, сравними с тези, наблюдавани при по-висшите бозайници.” Заключението на изследователите е, че рибите отговарят на „критериите за животно, което чувства болка”.

Начините за улов и убиване на рибите са жестоки (тук можете да видите видео, заснето от Mercy For Animals, което показва как рибите са одирани живи, с клещи, докато се борят за живот). Когато рибите попаднат в мрежа и са издърпвани към повърхността, промяната в налягането оказва болезнен натиск върху телата им, което пък води до деформиране на хрилете и изскачане на очите. Веднага щом бъдат извадени от водата, рибите започват да се задушават, като смъртта може да настъпи едва след няколко часа.

Риболовът с въдица е също толкова болезнен – в устата на рибите са разположени множество рецептори и тя е изключително чувствителна.

Голяма част от рибите, продавани в магазините са отглеждани в рибарници. Там процесът естествено е оптимизиран и механизиран максимално, така че добивът на брой риби на кубик вода да е възможно най-голям. В повечето случаи това означава, че на всяка риба се пада пространство малко по-голямо от собствения й размер. В рибарниците рибите са изхранвани със суха храна, чиято цел е неестествено бързо увеличаване на теглото. В резултат на неестествените условия, при които са отглеждани, рибите страдат от стрес, инфекции, паразити и недостиг на кислород. За да спрат разпространението на болестите, производителите изливат във водата огромни количества антибиотици. И въпреки това много от рибите умират преди да им „дойде реда”.

Здравословни причини

В здравословен аспект най-често се изтъква наличието на омега 3 мастни киселини в месото на рибите. Всъщност неговата полезност се ограничава до определен брой хора, които са предразположени към сърдечни заболявания. Според най-обширното изследване върху нивата на холестерола, проведено във Фрамингам, Масачузетс, хора, чиито холестерол е под 150 не са изложени на риск от сърдечни заболявания. При веганите, които имат добре балансирано меню, обикновено нивото на холестерола е под тази граница.

Много по-добър източник на омега 3 мастни киселини са лененото семе, конопеното семе и орехите.

Рибите в моретата и океаните поглъщат всякакви химикали и вредни вещества, продукт на индустриалната промишленост, селското стопанство и битовите отпадъци. По-големите риби като сьомга  и риба тон се хранят с по-малки рибки и така в телата им се натрупват токсични химикали и метали с висока концентрация – пестициди, олово, кадмий, живак, хром, арсен, диоксин са само част от отровите.

Високите нива на живак при бременните, които ядат значително количество риба, се свързват с последващи малформации на плода, забавено умствено развитие, припадъци, церебрална парализа и проблеми в развитието на детето.

Рибите, отглеждани в развъдници, са изложени на същите вредни вещества, защото са хранени с храна, която се произвежда от риби, уловени от замърсеното морско дъно. Освен антибиотици (сьомгата в развъдниците получава най-много антибиотици на килограм тегло в сравнение с всички останали животни, които са отглеждани за храна) на рибите се дават и бои, които да оцветят месото в познатото от рекламите „прясно розово”.

Ако пък вземем риба, която е живяла в чисти води (ако има такива), то тя пак няма да е най-здравословната храна. Месото на рибите е с високо съдържание на протеини. Това в съчетание с липсата на фибри и антиоксиданти ги прави много по-малко полезни, отколкото растителните храни. За разлика от мазнините и въглехидратите, протеините не могат да се натрупват в организма. Количеството излишен протеин се разгражда и изхвърля от организма. В кръвта обаче остават „протеинови отпадъци” като уреа и амоняк. За да се изчисти кръвта е нужен калций, който се извлича от костите.

Високопротеиновите диети са свързани с повишен риск от остеопороза, бъбречни заболявания и някои видове рак.

Природа

Не на последно място е вредата, която риболовът и изкуствените рибарници нанасят върху околната среда. Модерните риболовни кораби са с размер на футболно игрище, а мрежите, които хвърлят във водата са дълги километри. Само с едно хвърляне те могат да извадят над 360 тона риба. Половината от уловената риба и други морски обитатели (част от които защитени), се използват за изхранване на животни, включително и риби в развъдници. Всяка година около 30 милиона тона морски и океански животни се изхвърлят обратно във водата наранени, умиращи или вече мъртви.

Развъдниците за риби изчерпват природни ресурси под формата на огромни количества вода, както и улов за храна. За производството на килограм месо от отглеждана в развъдник риба са нужни 3-4 килограма див улов.

Отделно са проблемите със замърсяването, което причиняват развъдниците и мутациите, които се получават, когато натъпканата с антибиотици риба от развъдника успее да избяга и създаде поколение със свободно живеещи риби.

3 Причини да не ядем риба

Докато четеше тази статия по света бяха убити 0 морски и океански животни.
по данни на adaptt.org