Не е трудно да се откажеш от пържолите, от млякото с какао, от сметановия сладолед, от кожените ботуши, от коледните меденки, от великденските козунаци, от яйцата на очи, от копринените чорапи… Всички те си имат алтернатива.
Трудното е да се изправяш всеки ден, всяка минута, лице в лице с жестокостта на хората и въпреки това да се опитваш да запазиш надеждата и вярата в тях.
Трудното е да разбереш защо хора, които иначе са добри и любвеобилни, продължават съзнателно да участват в ненужно насилие върху животните, единствено в името на своето собствено удоволствие и комфорт.
Здравейте! Съгласна съм с Вас и с всичко, което казвате, аз съм момиче на 15 години. Преди година и нещо, както се ровех из интернет случай попаднах на един филм, който наистина ми отвори очите и ми показа света по един ужасяващ начин и ме накара да се замисля – „Наистина ли искам да живея по този начин?“. Това ме провокира да променя начина си на живот изцяло! Спрях месото, млечните продукти, меда и яйцата, интересувах се от какво са направени дрехите и обувките, които нося, а това разбира се изобщо не се харесваше на близките ми. Отначало се дразнех и се опитвах да им обясня, че това, което правя е добро и не ми вреди по никакъв начин, но разбира се никой не ми повярва и тогава спрях да се надявам, че някога ще ме разберат. Не обръщам внимание на коментарите, на „загрижените погледи“ и вечните въпроси – „Това не продължава ли твърде дълго?“ „Спри да се глезиш и започни да се храниш!!“ Та какво правя в момента?! Да не би да гладувам?! Истината е, че съм много по – здрава и нахранена от всеки един от тях, жалко е, че не го осъзнават, преди време се дразнех и се опитвах да им покажа, че съм права, пусках им най – различни филми и им четях най – различни статии базирани на световни изследвания, но не постигнах успех, тогава си казах : „Стига, не мога да накрам някого насила да мисли като мен!“ . Вярно, в началото се чувствах зле, когато се събирахме семейно, а аз не изяждах 90 процента от храната, която ми предлагаха, а от там следваха коментари, които никак не ми бяха приятни, но реших, че е безсмислено да се ядосвам. Това си е моя живот и независимо от възрастта ми, аз сама мога да правя избор с какво да се храня и как да живея. Искам да Ви поздравя за прекрасния блог, Вие специално ми помогнахте много в пътя си, към едно много по – ведро, усмихнато, позитивно и здраво момиче! Радвам се, че има хора като Вас, които се интересуват с какво се хранят, обличат и най – вече, хора, които ги е грижа за самите тях, но и за всички останали организми на земята! Поздравявам Ви още веднъж!
благодаря ти за прекрасния коментар, Михаела!
страхотно е, че си направила такава голяма крачка, а си само на 15г, браво!
продължавай все така, не си сама. с близките е трудно –
в добрия случай след време започват да проявяват разбиране,
в лошия – просто свикват, че „нещо ти има“ 🙂
p.s. u made my day 🙂
Прекрасно е, че вече и в България си имаме сайтове и хората се отварят най-после към тази заблуда за прословутото мляко, месо, риба, мед, яйца! Разбирам, че е трудно да прогледнам, но веднъж напраим ли го, прочетем ли смазващи, логични статии за веган начина на живот или гледаме смразяващи филми за това как колят, третират, измъчват животните, тогава нещо в нас се променя и според мен няма връщане назад. Човеци сме все пак, в добрия смисъл на думата! Само с говорене и разпространяване на информацията повече хора могат да се запитат, да се поинтересуват и да преоткрият човечното в себе си! Чудесен сайт!
благодаря за милите думи, Ники!
относно връщането назад – и аз си мислех, че не е възможно,
но за съжаление напоследък съм свидетел как „вегани“ чуват изведнъж гласа на тялото си,
което им казва, че се нуждае от животинска храна.
и недоумявам … how do you unlearn what you know …
ще се стараем да продължаваме да информираме хората 🙂
Здравейте! Аз искам да Ви помоля за съвет, защото аз искам да започна да се храня със растителни храни (първо да спра месото и след това постепенно да започна да спирам млякото и яйцата), но родителите ми и дори цялото ми семейство не ме подкрепя, дори ми позволява да започна да стана веган. Според тях това само ще ми навреди, аз ценя това, че мислят за мен, но все пак, дори и да не съм много голяма и аз знам какво е добре за мен! Каквото зависи от мен съм го направила- не нося естествена кожа, не използвам нищо (до колкото е възможно) тествано върху животни, не ям риба и мед (рибата не си я ям и без това :D), но…Моля Ви за съвет как да ги убедя, че това няма да ми навреди, дори напротив-ще ме направи по- здрава и силна.
Благодаря Ви предварително!
🙂